Казват, че нуждата ражда решението. Може би това е и логиката, довела до създаването на блоговете и тяхната популярност напоследък. Началото им ми убягва като времева специфика, но явно проблемът е в моя телевизор, тъй като в момента, в който разбрах за съществуването на блоговете, установих, че сред голяма част от интернет потребителите четенето и писането по блогове се е превърнало в ежедневен навик.
Но да се върнем към началото – кое налага появата на „блог-културата” и защо тя придобива такава масовост? На какво са алтернатива блоговете и с какво имат предимство пред други медии, ако ги съотнесем към т.нар. гражданска журналистика?
Популярни на първо време са като че ли, защото са удобни – лесно се създават, достъпни са за всички, които ползват интернет, разнообразни са, не струват пари или ако има финансова бариера, тя е незначителна. Стремежът към информацията в качеството й на зелен сфетофар или коз в живота, от друга страна, също е нещо като Vо на блог-модата.
На трето място, нуждата от дискусии, макар и виртуални, от изказване на мнение или коментар, изобщо идеята да знаеш, че можеш по всяко време и без обективни пречки да споделиш мнението си, дава значително предимство на блоговете пред останалите медии.
Блогове се списват от всякакви хора – тийнейджъри, хора без работа, експерти, критици и т.н. Съответно, информацията в тях може да бъде всякаква – и може би това му е хубавото – защото нямаш ограничение откъм редакция („това не е политиката на нашия вестник, бай-бай”), нямаш ограничение откъм знаци („не повече от 1500 знака, иначе ти орязваме писанията”), няма ограничение откъм достъпност („съжаляваме, но не можем да публикуваме Вашия коментар, защото..защото...” или просто няма обратна реакция на подадено мнение). От тук възниква и голяма част от силата и влиянието на гражданската журналистика, намерила израз чрез блоговете. Много фирми се страхуват от анти-реклама именно по блоговете, значителен дял от блоговете се превръща в поле за лобиране със забележим последващ ефект.
Блоговете са се превърнали в сериозен коректив на структури от политическите, социалните, икономическите и културните среди. Човек трябва да може да отсее сериозните от безцелните блогове, ако иска да оцелее сред целия този блог-хаус и това обикновено се реализира с помощта на няколко утвърдени в съответната област блогове, както и приложените в тях хиперлинкове към други.
Алтернатива ли са блоговете? Със сигурност. И не съвсем. Алтернатива са на живите дискусии, на дебатите, на сбирките с цел обмен на информация. Всичко това може да се случва в реално време виртуално. Не съвсем, защото като всяка монета си има и обратна страна – губи се ефектът на живия контакт, колкото и оспорвано да е това предимство според някои. Как ще продължи приказката, няма как да знаем. Можем само да предполагаме – блоговете набират все по-голяма сила, което предизвиква по-активни действия от страна на регулиращите медиите органи. В едни държави се опитват да ограничат силата на блоговете, в други те намират перфектната среда за развитие. Неоспоримо обаче е желанието на хората да бъдат чути, да дадат и получат информация, което желание в днешната реалност няма как да бъде потушено напълно. И слава богу!
No comments:
Post a Comment